Развъдникът Голден Никол изказва специални благодарности на Елена Павлова за превода и съдействието й.
Заб: Англоезичната версия е свалена от официалния сайт на FCI и се явява последната актуализирана версия на стандарта според Международната федерация. Превод от английски: Е.Павлова. БРФК НЕ РАЗПОЛАГА с легализирани преводи на стандарта.
FCI №270 (02.02.1995 - ред. януари 2000), произход: САЩ, използване: впрегатно
куче
класификация: Група 5 – Шпицове и примитиви, Секция 1 – Северни впрегатни кучета,
Без работни изпитания
Общ вид: Сибирското хъски е средно на ръст работно куче, бързо и пъргаво, със свободни и елегантни движения. Неговото средно компактно и добре окосмено тяло, щръкналите уши и опашката като четка подсказват северния му произход. Типичната му походка е плавна и привидно се движи без усилия. Изпълнява оригиналните си функции във впряга с голяма вещина, носейки лек товар със средна скорост на големи разстояния. Телесните му пропорции и формата отразяват този основен баланс на сила, скорост и издържливост. Мъжките от породата сибирско хъски са мъжествени, но никога груби; кучките са женствени, но без слабости в структурата. В подходяща кондиция, с твърда и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло.
Важни пропорции:В профил, дължината на корпуса от раменната става до задния край на крупата е малко по-голяма от височината на тялото от земята до върха на холката.Разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тила.
Поведение/Темперамент: Характерният темперамент на сибирското хъски е дружески и нежен, но то е също така нащрек и енергично. Не проявява силно изявени качества на куче пазач, нито е прекалено подозрително към непознати или агресивно към други кучета. Определена резервираност и усещане за собствено достойнство могат да се очакват при възрастните кучета. Интелигентността, послушанието и нетърпеливото му предразположение го правят приемлив компаньон и страстен работник.
Глава
Черепна част:
Череп: Среден на размер и в съответствие с пропорциите на тялото; леко заоблен
отгоре и се стеснява от най-широката си част към очите
Стоп: Добре изразен
Муцуна:
Нос: Черен при сивите, бронзовите и черните кучета; с цвят на черен дроб при
медночервените; може да бъде с телесен цвят при чисто белите кучета. Приемлив
е "снежен нос" с розови ивици
Муцуна: Средно дълга и средно широка, постепенно се стеснява към носа, връхчето
нито е заострено, нито затъпено. От стопа и до върха носният гребен е прав.
Устни: Добре пигментирани и плътно прилепнали
Челюсти и зъби: Захапката е ножична.
Очи: С бадемовидна форма, средно раздалечени и поставени малко косо. Очите могат
да бъдат кафеви или сини на цвят, приемливи са също по едно око от цвят или
разноцветни (партиколор)
Изражение: Страстно, но дружелюбно, заинтригувано и дори лукаво.
Уши: Средни по размер, с триъгълна форма, плътно прилепнали и поставени високо
на главата. Те са дебели, добре окосмени, леко засводени отзад и твърдо изправени,
с леко заоблени връхчета, сочещи право нагоре.
Врат: Средно дълъг, засводен и носен гордо изправен, когато кучето е в стойка. Когато се движи в тръс, вратът е изпънат под ъгъл, така че главата е изнесена малко напред.
Тяло:
Гръб: Прав и силен, с равна горна линия от холката до крупата. Средно дълъг,
не е нито изгърбен, нито провиснал от излишната дължина.
Поясница: Стегната и суха, по-тясна от гръдния кош, леко прибран коремКрупа:
Отклонява се под ъгъл от гърба, но не толкова стръмно, че да ограничи свободното
изтласкване на задните крайници
Гръден кош: Дълбок и силен, но не прекалено широк, като най-дълбоката му точка
се намира точно зад и на нивото на лактите. Ребрата са добре отделени от гръбнака,
но са плоски отстрани, за да позволяват свободните движения на кучето
Опашка: Добре окосмената опашка е с форма на четка за прах и е поставена точно под нивото на горната линия, и обикновено се носи над гърба в благороден сърп, когато кучето е нащрек. Когато е вдигната, опашката не се навива отстрани на тялото, нито прилепва плътно към гърба. Отпусната на нивото на гърба или под него опашка е нормална за куче, когато е в покой. Космите по опашката са средно дълги и приблизително с една и съща дължина отгоре, отстрани и отдолу, като й придават вид на заоблена четка.
Крайници:
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: Когато кучето стои и е гледано отпред, предните му крайници
са средно раздалечени, успоредни и прави. Костите са солидни, но не и тежки.
Дължината на крака от лакета до земята е малко по-голяма от разстоянието от
лакета до върха на холката. Вълчите пръсти на предните крака може да бъдат отстранени.
Рамене и мишници: Лопатките са добре изтеглени назад. Раменната кост се намира
леко под ъгъл назад от раменната става към лакета и никога не е успоредна на
земята. Мускулите и сухожилията, които придържат рамото към гръдния кош са здрави
и добре развити.
Лакти: Плътно притиснати към тялото и не са извърнати нито навън, нито навътре.
Стави на китката: Силни, но гъвкави
Китки: Гледани отстрани, китките са под лек наклон.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Когато кучето стои и са гледани отзад, задните крайници са средно
раздалечени и успоредни. Ако има вълчи пръсти, те трябва да бъдат отстранени.
Бедро: Добре замускулено и мощно
Бедрена става: Добре наклонена
Скакателна става: Добре обозначена и ниско поставена
ЛАПИ: С овална форма, но не прекалено дълги. Лапите са средни на размер, компактни
и добре окосмени между пръстите и възглавничките. Възглавничките са твърди и
добре подплатени. Лапите не са извърнати нито навън, нито навътре, когато кучето
стои спокойно.
Походка и движения: Типичната за сибирското хъски походка е плавна и привидно то се движи без усилие. То е бързо и с лека походка, а когато е на изложбения ринг трябва да се води на отпуснат повод в средно бърз тръс, като демонстрира добър обхват на предните крайници и добро оттласкване на задните крайници. Когато се гледа отпред назад докато се движи в ход, сибирското хъски не стъпва в една следа, но щом скоростта нарастне, крайниците постепенно се насочват навътре, докато лапите започнат да стъпват на една линия, точно под надлъжната ос на тялото. Когато следите от лапите се слеят, предните и задните крайници започват да се изнасят право напред, но нито лактите, нито бедрата се обръщат навън или навътре. Всеки заден крак стъпва в следата на предния от същата страна. Когато кучето тича, горната линия остава твърда и равна.
Козина:
Косъм: Косъмът на сибирското хъски е двоен и средно дълъг, като му придава вид
на добре окосмено куче, но никога не е толкова дълъг, че да закрие ясните очертания
на силуета на кучето. Подкосъмът е мек и гъст, и достатъчно дълъг, за да поддържа
покривния косъм. Космите на покривния косъм са прави и донякъде прилепнали,
но никога груби или щръкнали встрани от тялото. Трябва да се отбележи, че отсъствието
на подкосъм по време на смяната на козината е нормално. Тримингът на мустаците
и козината между пръстите и около лапите за придаване на по-спретнат вид е допустим.
Тримингът на козината в която и да е друга част на кучето не трябва се прощава
и се наказва много строго.
Окраска: Допустими са всички цветове от черно до чисто бяло. Разнообразието
от петна по главата е често срещано и включва много поразителни шарки, каквито
не се срещат в другите породи.
Размери и тегло:
Ръст при холката:
Мъжки кучета: 21 до 23.5 инча (53.5 до 60 см)
Женски кучета: 20 до 22 инча (50.5 до 56 см.)
Тегло:
Мъжки кучета: 45 до 60 паунда (20.5 до 28 кг)
Женски кучета: 35 до 50 паунда (15.5 до 23 кг)
Теглото е в съответствие с ръста. Споменатите тук размери представляват крайните
граници на височината и теглото, без да се отдава предпочитание на някоя от
крайностите. Всякаква проява на излишна масивност на костите или излишно тегло
трябва да се наказва.
Обобщение: Най-важните характеристики на породата сибирско хъски са средният ръст, средно мощната костна система, добре балансираните пропорции, лекотата и свободата на движенията, подходящата козина, симпатичните глава и уши, правилно носената опашка и добрия характер. Всякакви прояви на излишна тежест на костите и тегло, ограничена или тромава походка, или дълга, груба козина трябва да се наказват. Сибирското хъски никога не изглежда толкова тежко или "сурово", че да има вид на товарно животно, нито пък е толкова леко и крехко, че да има вид на спринтьор. И при двата пола сибирското хъски има вид на склонно към изключителна издържливост. В допълнение към вече споменатите дефекти, очевидните структурни недостатъци, присъщи за всички породи са нежелани и за сибирското хъски, както и при всяка друга порода, дори ако не са специално споменати тук.
Недостатъци: Всякакви отклонения от гореописаното трябва да се смятат за недостатък и сериозността, с която се гледа на него трябва да бъде в точно съотношение със степента му.
Череп: Тежка или тромава глава; глава, която е прекалено фина
Стоп: Недостатъчен
Муцуна: И прекалено заострена, и прекалено тежка; твърде къса или твърде дълга
Челюсти и зъби: Захапка, която е различна от ножичната
Очи: Поставени под твърде голям наклон; поставени твърде близо
Уши: Твърде големи в съотношение с главата; твърде широко поставени; недобре
изправени
Врат: Прекалено къс или дебел; твърде дълъг
Гръб: Слаб или провиснал гръб; извит нагоре; скосена гръбна линия
Гръден кош: Твърде широк, "бъчвовидни ребра"; прекалено плоски или
слаби ребра
Опашка: Прилепнала към гърба или стегнато навита опашка; опашка с "перо"
(дълга козина от долната страна); поставена твърде ниско или твърде високо
Рамене: Прави рамене, хлабави рамене
Предни крайници: Слаби китки; твърде тежки кости; твърде тясно или широко поставени
отпред; извърнати навън лакти
Задни крайници: Изправени бедрени стави; кравешка постановка, твърде тясно или
широко поставени отзад
Лапи: Меки или разпуснати пръсти; лапи твърде големи и тромави; лапи твърде
малки и деликатни; пръсти, обърнати навън или навътре.
Походка и движения: Скъсена, подскоклива или неравна походка; насечена или търкаляща
се походка; сближаване на крайниците или рачешка походка
Козина: Дълга, група или рошава козина; с твърде твърда или копринена текстура;
триминг на козината, като изключим разрешения по-горе
Дисквалифициращи пороци:
Мъжки кучета с ръст над 23.5 инча (60 см.) и женски кучета над 22 инча (56 см.)
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.
Оригиналният стандарт на породата можете да намерите на официалната страница на FCI (www.fci.be), в раздела за стандарти и номенклатура.
Наследствени заболявания
Сибирското хъски като цяло е една от най-слабо засегнатите от наследствени (генетично-предавани) заболявания - и основна цел на развъдчиците и любителите е положението да не се промени. За целта навсякъде по света, а от средата на 2004 година - и у нас - на сибирците се правят задължителни изследвания за тазобедрена дисплазия и очни заболявания.
Тазобедрена Дисплазия
Според публикуваните по въпроса данни, в световен мащаб приблизително 2% от
кучетата сибирско хъски са засегнати от това заболяване. Технически процентът
е напълно пренебрежим. Практически обаче е напълно възможно той много бързо
да се покачи, ако в разплод бъде допуснато куче, което е носител на увредения
ген. Какви са процентните съотношения в България ще разберем през 2004 г.
Тазобедрената дисплазия представлява увреждане на тазобедрената става, при което
бедрената кост не приляга добре в гнездото на ставата. Болестта по принцип се
развива през първите две години от живота на кучето, като - в зависимост от
степента на тежест - води до силни болки, прогресивно окуцяване, възпаление
или артрит на засегнатата става. Заболяването засяга кучета и от двата пола,
може да се прояви само на едната тазобедрена става или и на двете.
Наследственият механизъм е "полигенен", т.е. за проявяването на заболяването
са виновни няколко "болни" гена, а в резултат на това е напълно възможно
от здрави родители, които са носители на част от гените, да се роди болно поколение.
Отделни фактори от околната среда - например прекомерно калорично хранене по
време на бързата фаза на растеж на кученцето - могат да доведат до утежняване
на вече налична дисплазия.
Изследването за тазобедрена дисплазия се извършва посредством рентгенови снимки
на тазовата област (кучето се поставя да легне по гръб и задните крайници се
наместват в съответна позиция, която най-добре разкрива ставите). Съществуват
специални изисквания при извършване на рентгенографията с цел регистрация на
състоянието: ветеринарят, който осъществява снимката, е длъжен да сравни и запише
татуировъчният номер на кучето, името му и евентуално номерът на родословието,
които се нанасят и върху изготвените снимки и с това декларира, че снимките
принадлежат именно на това куче, за което се смята, че са направени. Резултатите
се нанасят върху специална бланка, в която се указва и резултатът от прочита:
има ли наличие на тазобедрена дисплазия и в каква степен. Съответната бланка
на свой ред се представя и регистрира в клуба на породата. Изследване за дисплазия
може да бъде направено най-рано на 18-месечна възраст, желателно е кучето да
има навършени пълни 2 години.
За някои породи се извършва и изследване за лакетна дисплазия, но засега за
сибирското хъски и изобщо в България това не е задължително.
Очни заболявания
Става дума основно за три предавани по наследство заболявания: наследствена/младежка
катаракта, корнеална дистрофия и прогресивна ретинална атрофия.
Наследствената - младежка катаракта се изразява с помътняване на очите на младото
куче още на около 3 месечна възраст. Тези катаракти се различават от не-наследствените,
които засягат възрастни или остарели кучета. Катарактата води до отслабване
на зрението или пълна слепота в някои случаи. Най-често срещаната при сибирското
хъски се наблюдава в задния дял на лещата.
Корнеалната дистрофия засяга корнеята - външния прозрачен участък на очната
ябълка. В повечето случаи при СХ заедно с това заболяване има ненормално събиране
на липиди в чистата корнея на окото, което води до замъгляване или непрозрачност.
СХ има склонност към дълбока стромална дистрофия, която включва натрупване на
триглицериди. Наблюдава се също ануларна дистрофия във формата на поничковидно
замъгляване в периферната корнея. Обикновено се забелязва при възрастни кучета
и засяга по-често женските. Зрението рядко се засяга и не съществува ефективно
лечение.
Прогресивната ретинална дистрофия засяга ретината, светлочувствителната вътрешна
"подплата" на задната част на очната ябълка. СХ. страдат от уникална
форма на ПРА, която се наблюдава само при тази порода и човека. Нарича се Х-linked
PRA, тъй като се предава чрез ХХ хромозома на женската. Предизвиква загуба на
нощното зрение, следвана от загуба на дневното зрение и евентуално слепота.
Рецесивният ген е разположен в Х-хромозома на женската. Женски, които наследят
дефектен ген от един родител и нормален от другия, не се разболяват сериозно.
Те са носители с много слабо забележими ретинални дефекти и не губят зрението
си. Мъжко кученце от женска-носител получава или дефектен, или нормален ген,
зависи от това коят хромозома му се падне. Ако е с дефектен ген, кучето е засегнато
от ПРА, тъй като мъжките носят хромозом ХY. Заболяването при мъжките води до
загуба на зрението на възраст още дори около 5 месеца.
Колко разпространени са очните заболявания при СХ?
Наследствената катаракта е най-широко разпространена, следвана от корнеалната
дистрофия и ПРА. Според статистиката, когато през 1999 г. в САЩ са били изследвани
1345 СХ, общо 107 от тях са имали наследствени катаракти (8%), общо 44 - корнеална
дистрофия (3%) и 4 са били с ПРА (по-малко от 1%)
Какво трябва да се предприема, за да се прекъсне разпространението?
Всяко куче в развъдната програма трябва да бъде изследвано от оторизиран ветеринар.
Това изследване трябва да бъде направено през годината, когато кучето ще се
използва за разплод и в развъдна дейност се включват само кучета с нормални
резултати. Не бива да се използват кучета в близко родство с такива, показали
очни проблеми.
Прегледът се извършва с помощта на офталмоскоп и не е болезнен или мъчителен
за кучето. Както и за тазобедрената дисплазия, ветеринарят е длъжен да сравни
татуировъчният номер на кучето с този, изписан в родословието и да нанесе данните
в съответна бланка, където записва и резултатите от прегледа. В последствие
бланката се предоставя в клуба за породата, където получава номер и се завежда
в регистър. Изследванията се извършват всяка година след навършването на най-малко
едногодишна възраст, тъй като е възможно някои заболявания да се проявят в по-късна
възраст.
Цветовете при сибирското хъски
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
При разглеждане цветовата генетика, трябва да се има предвид, че всяка хромозома
съдържа разнообразни гени, които засягат цвета, оттенъка и маската. Някои от
тези гени или фактори директно въздействат на цвета и са пряко доминантни или
рецесивни, а други просто усилват или подтискат това въздействие. Не съществува
ЕДИН ген, който да е отговорен за определен цвят. Нито пък отделен цвят доминира
над отсенки на друг цвят – по-скоро множество доминантни и рецесивни фактори
осигуряват разнообразието от цветове и оттенъци.Освен това, докато генотипът
контролира действителните окраска и маска на кучето, фенотипът създава оптични
илюзии. По-дългата козина винаги изглежда по-тъмна от същата отсянка при по-късокосместо
куче. Подкосъмът също играе важна роля и съответно потъмнява или осветлява оттенъка
на покривния косъм. Физическото състояние на кучето също въздейства на цвета,
както и периодът на линеене.Ето какви са най-често срещаните фактори, които
пряко се отразяват на окраската на сибирското хъски:
МОНОХРОМЕН КОСЪМ – монохромен е косъм, при който оцветяването е еднакво от основата до върха. Най-често при монохромните кучета има и бели или жълтеникави косми тук-там, но те също са монохромни. Черните, кафеви и бели кучета могат да бъдат монохромни; такива не са обаче сивите, самурените и агути. Монохромният фактор се пренася от доминантни гени, но не е изцяло доминантен при предаване.
ЗОНАРЕН КОСЪМ – зонарен е косъм, при който има участъци, оцветени в бяло или жълто. Светлата зона може да се намира както в средата на всеки косъм, като в основата и върха си той е оцветен в оригиналния цвят, а може и да е в основата, а да е оцветено само връхчето. Сивите, самурените, агути, черни и бели кучета могат да са зонарни. Сивите полярни кучета са винаги зонарни. Оттенъците са често срещани при зонарния косъм, като по-тъмният цвят се намира на гърба, раменете, по главата и в средата на опашката.
УСИЛВАНЕ И ПОДТИСКАНЕ НА ЦВЕТА – пигментът или цветът могат
да бъдат усилени да се разпростират обширно по тялото, като обхващат горната
част на крайниците, цялата опашка и областта на корема. Може да бъде и ограничен
само до гръбначната област, до половината опашщка – връхчето остава бяло – или
да е ограничен въобще, като се получи чисто бяло куче. Маските и маркировката
са плод на ограничение на пигмента и усилване на бялото.Точно както пигментът
е усилен или ограничен по тялото, той е усилен или ограничен по всеки отделен
косъм. Пълното усилване на пигмента позволява и пълният цвят да се прояви по
косъма. Факторът за "разреждане" на цвета "избелва". Действието
на гените засяга поотделно подкосъма и покривния косъм.
Червеното и жълтото могат да бъдат усилени до създаване на топъл тон или ограничени
до отразяване на сребрист ефект. Има и друг фактор, наречен посивяващ ген, който
избелва черното до сиво с възрастта и продължава това си действие до края на
живота. Други гени "окисляват" черното до жълто, но не засягат кожния
пигмент (носа, ръба на клепача, устните и възглавничките на лапите). Генът,
който превръща черното в кафяво е рецесивен и в хомозиготната си форма дава
кафява или медна козина с кафява пигментация.
РЕД НА ДОМИНИРАНЕ:
сиво-черно-кафяво-бяло (ген за цвят)
ирландска маркировка-шал-пинто-бяло (ген за маркировка)
НЕДОПУСТИМИ ЦВЕТОВИ КОМБИНАЦИИ
Стандартът на хъскито допуска всички цветове от чисто черно до чисто бяло, като
на нито един определен не се отдава предпочитание; допуска се също така както
черна, така и кафява, а също и "телесна" пигментация на ръба на клепача,
носната гъба и устните (и ноктите). Благодарение на тази пълна свобода при сибирското
хъски съществува изумително множество цветови вариации – по нещо за всеки вкус,
както се казва. Следва да се има предвид обаче, че има няколко извънредно нетипични
окраски:
СИВО/КАФЯВО С ЧЕРНА МАСКА – теоретично нито една окраска не
е изключена, но появата на подобно оцветено куче е практически невъзможна и
ако такова хъски се роди, възможно е да е смес с молосоидна порода.
ТИГРОВО – смесването на повече от един цвят също е крайно нетипично
за сибирското хъски и е много, много вероятно подобно куче да е смес.
ПЕТНИСТО С ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ЦВЯТ – трицветният ген за петнистост
също е типичен предимно за гончетата; такива хъски не съществуват и появата
на подобно куче предизвиква силно съмнение за смес
…&ТАН – става въпрос за кучета с черна или кафява окраска,
които имат оранжеви петна на веждите, муцуната, гърлото, лапите, корема и областта
на ануса. Такава окраска също подсказва смесване на породи (нейна разновидност
е "мантийната" окраска като при немско овчарско куче, с жълти глава,
лапи и корем и черно седло на гърба). На сайта COLORS OF THE SIBERIAN HUSKY
има раздел и за този цвят, със снимки на "блек и тен" хъскита от Норвегия...
много странни животни.
БЛУ МЪРЛ – основна пепелно-сива окраска със или без "тан"
петна, често придружена с бяло на муцуната, лапите, корема и опашката, на сивото
"седло" са разпръснати неравни черни петна; подобна окраска е генетично
невъзможна при сибирското хъски и е явен признак за кръстоска
ПРЪСКАНОСТ (rown) – на бял или сив фон са разположени много ситни черни петънца,
като пръснато с бояджийска четка; понякога петната са толкова дребни, че придават
синкав оттенък на кучето, гледано от няколко крачки разстояние, такава окраска
също не е типична и подсказва кръстоска. Не трябва да се бърка с няколко пръски
или дребни петънца на бялата маска на муцуната или по бялото на лапите, които
са нормални, макар и рядко срещани при хъскито.
ОПИСАНИЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ
ЧЕРНО
Черните кучета са разделени на няколко групи – такива със зонарен косъм и такива
с монохромен; такива с подкосъм в асфалтово или въглено и такива, чийто подкосъм
е бял или бежов, или смес от двата цвята; и такива, при които пигментът е усилен
до максимум и се разпространява по по-голямата част от тялото – и кучета с "разреждащ"
фактор, които ограничават цвета само до горната част на тялото. Има и гризли
и червеникав ефект. Черните сибирци могат да дават произволни цветове в поколението
си.
ЧИСТО ЧЕРНО – монохромен косъм. Подкосъмът е въглено-черен.
Пигментът обхваща по-голяма част от тялото. Няма разреждащ фактор и цветът на
косъма е усилен до максимум.
ПРОШАРЕНО-ЧЕРНО – черно-бяло куче със слабо зонарен косъм.
Подкосъмът е черен. Пигментът е разпространен обширно по тялото. Няма разреждащ
фактор.
СИЛНО ПРОШАРЕНО – осветлена версия на прошареното куче. Подкосъмът
може да е бежов, бял или въгленово-черен, или смес от трите цвята. Пигментът
може да е ограничен до горната част на тялото. Разреждащ фактор може да присъства
като осветли цвета. Цветът на отделните косми често е ограничен и кучето изглежда
сиво, когато сменя косъма си. Често в центърна на черното се проявява жълто
или червено и се получава гризли-ефект.
СРЕБЪРНО-ЧЕРНО – винаги зонарен косъм, подкосъмът е или бял,
или черен. Пълно ограничение на жълтите и червени тонове. Когато присъстват
разреждащи фактори, общият ефект на окраската е синкав. Пигментът е ограничен
както по тялото, така и по отделните косми.
ЧЕРВЕНИКАВО-ЧЕРНО - пълно усилване на червеното създава червеникав
оттенък, който не трябва да се бърка с избеляло от слънцето или стар мъртъв
косъм. Космите са или зонарни, или монохромни, подкосъмът е черен, бял или бежов.
Пигментът може да бъде усилен или ограничен по тялото и по отделните косми.
Това често създава червеникава оттенка при куче с подчертаване зад ушите, на
седлото над холката и в средата на опашката. Понякога е показание за хетерозиготен
Bb; потомството може да е медно-червено.
СИВО
Основната разлика между черното и сивото е зонарният косъм; всички сиви кучета
са зонарни. Черният пигмент е ограничен до малка област от отделния косъм и
често цялостната пигментация е ограничена по тялото. Подкосмът обикновено е
бежов или сребрист, понякога смесен с черен. В повечето случаи се проявява и
разреждащ фактор. Понякога е трудно да се различат светло-черни и тъмно-сиви
кучета. Това е най-често срещаният цвят при сибирското хъски и сивите сибирци
създават произволни цветове в поколението си.
ВЪЛЧО-СИВО – пълно усилване на агути-ген придава топла отсянка
с оттенъци на бежово, червеникаво или жълто зад ушите, на бедрата и в областта
на седлото. Подкосъмът е бежов. Пигментацията може да е разпространена по тялото,
но пигментът е ограничен по отделният косъм. Цветът е усилен и богат.
СРЕБЪРНО-СИВО – пълно ограничение на агути-гена и допълнение
на чинчила-фактор създават сиво със сребрист оттенък. Няма примесени червени
или жълти косми. Подкосъмът е сребрист или бял, покривният косъм е зонарен с
бяло или сребърно, а черното най-често е само на върха на косъма. Когато присъства
разреждащ фактор, оттенъкът става синкав и е съпроводен с леко синкав нос. Такъв
цвят се смята за сребристо-син. Оттенъкът може да е светъл или тъмен.
СРЕДНО-СИВО – това е най-често срещаната сива окраска и е създадена
от смес на хетерозиготни гени, които позволяват наличие на червеникави или жълти
оттенъци без да ги усилват напълно; чинчила-факторът намалява плътността на
цвета, но не може напълно да го ограничи. Обикновено подкосъмът е смес от бежово
и сребристо. Пигментът може да бъде напълно усилен или ограничен.
ТЮЛЕНОВО-СИВО – обикновено се среща при маламутите. Подкосъмът
и светлите области са бежови или жълтеникави, отразявайки агути като допълнение
към по-червеникавите тнове. Покривният косъм е монохромно-черно и обикновено
е разпространен по кучето. Цветът е плътно свързан с типичното черно-подпал
при другите породи. Рядко се среща.
АГУТИ
Обикновено се среща сред местните кучета. Наречен е също диво оцветяване и е
необикновен цвят, съпроводен със специални маски и маркировки; макар че по-често
се среща частично агути. Бялото по кучето е винаги сметанено, маската е винаги
"тъмна с ивица". Пигментът се разпростира широко по тялото и няма
разреждащ факстор. Подкосъмът е въглено-черен. Покривният косъм е винаги зонарен,
с черно в основата и на върха, а жълто – в средата. Гризли-ефектът обикновено
се проявява на седлото. Потомството може да е произволен цвят. Пигментацията
по принцип е черна, и често е свързана с черни нокти и много твърди черни мустаци.
Това не е често срещан цвят, но се бърка с вълчо-сивото.
КАФЯВО
Има два абсолютно различни вида кафеви сибирски хъски. По-често срещаните са
наричани МЕДНИ, а самурените са доста редки и могат да бъдат
смятани за оттенък на агути. Медните са резултат от рецесивен ген в хомозиготна
форма, който забранява черния пигмент по тялото. Кафявата кожна пигментация
е винаги свързана с медния цвят. Самурените имат черна пигментация и черни връхчета
по косъма с пълно и цялостно усилване на червеното. Начинът на предаване на
цвета за самурените е неизвестен. Медните трябва да бъдат съчетани с партньор,
който носи същия рецесивен ген, за да създадат медно поколение; две заплодени
медни кучета винаги дават медни или бели кученца.
КАФЯВО – зонарно или монохромно като цвят. Кожната пигментация
е кафява. Подкосъмът е или медночервен, или светло-червеникав, или кафяв и при
зонарните кучета може да е смесен с кремаво. Пигментът е ограничен или усилен
по тялото, както и по индивидуалния косъм. Разреждащият фактор превръща кафявото
в лимонено, а пълното усилване на цвета дава шоколадово-оцветен косъм.
ОРАНЖЕВО-кафяво – цветът е по-скоро жълтеникав, отколкото червен.
ШОКОЛАДОВО-кафяво – цветът е усилен до максимум, подкосъмът
е кафяв или червеникав. Това е възможно най-тъмното кафяво.
ЧЕРВЕНО-КАФЯВО – цветът е по-скоро червеникав, отколкото жълт;
кучето е ярко.
САМУРЕНО – кожната пигментация е винаги черна и връхчетата
на косъма са черни. Косъмът е зонарен. Подкосъмът е червен, шоколадов или оранжев,
никога бежов или вълчо-сив. Ограничението на пигмента, пълното усилване на цвета
и разреждащите фактори влияят на оттенъка. Много рядко се среща при сибирците.
Някои самурени кучета са родени почти сиви и червеникавият оттенък се задълбочава
с времето. Могат да бъдат определени и като кафеви кучета с черен нос.
БЯЛО
Има два вида бели сибирци, всеки резултат от различна серия гени. Разширено-белите
са резултат от пълно потискане на пигмента и разширяване на бялото по цялото
тяло. Изабела-белите са резултат от избелване на черен пигмент до жълто или
бяло и са един вид изрусени черни кучета. При изабела-белите кожната пигментация
е черна, косъмът не е съвсем бял и понякога са различими маските и маркировките.
Цветът е резултат от липса на меланин, често се появяват петна по муцуната,
бежово седло и бежово по ушите. Гените, чието действие ограничава, разрежда,
усилва и позволява присъстват, но трудно се забелязват, тъй като на вид кучето
е цялото бяло. Потомството е или изабела, или разширено-бял вид от произволен
цвят.
БЕЖОВО И БЯЛО – това е много рядък цвят, произтичащ от окисляващ
фактор, който може да бъде сравнен с този на коне порода паломино. Бежовото
обикновено се задълбочава с възрастта и потъмнява; обикновено е по-забележимо
през зимата. Истинското бежово-бяло няма черно по козината, но е с черна кожна
пигментация.
ЧИСТО БЯЛО – монохромно или зонарно, със сребристо връхче.
Подкосъмът е сребрист или бял. Черен косъм се появява рядко и тук-там по козината.
Кожната пигментация е черна или кафява, стандартът позволява и розова кожна
пигментация по чисто-бели кучета.
ИЗАБЕЛОВО-БЯЛО – зонарно или монохромно. Подкосъмът е бял и
може да съдържа бежово или жълтеникаво. Бежовите тонове са видими на ушите,
седлото, бедрата и лактите, и в средата на опашката. Кожната пигментация обикновено
е черна, но може да бъде кафява или розова.
БЯЛО С ЧЕРНИ, СИВИ или МЕДНИ оттенъци – по
принцип бяло куче с петнисто оцветяване, като цветът е ограничен на седлото,
ушите, средата на опашката и крупата. Подкосъмът е винаги бял или сребрист,
косъмът е зонарен или монохромен. пигментът е ограничен по тялото, но на отделния
косъм може да е усилен до крайност.
ОПИСАНИЕ НА МАСКИТЕ И МАРКИРОВКАТА
Цвят на маркировката
Бял – най-типичният за сибирското хъски
Кремав – обикновено е свързан с черно, медно, самурено или агути и някои оттенъци
на сиво.
Форми на маската
Допустими са всевъзможни форми и разновидности на маска, които са равнопоставени
по стандарт и не влияят на оценката на съдията (а и генетичното им "оформление"
е до голяма степен произволно). Свързани са до определена степен с гена за "маркировка"
- колкото по-широка е маската на главата, толкова по-близо е кучето до прехода
между ирландска маркировка и шал, но съществуват и шалови кучета с малка маска
на муцуната. Желателно е (от изложбена гледна точка) маската да бъде симетрична,
но по принцип и това не влияе на оценката на кучето.
КОЖНА ПИГМЕНТАЦИЯ
Черна – с черно-оцветени нос, възглавнички на лапите, ръб на клепачите
и устни
Кафява – свързана е с кафявия цвят на козината.
Снежен нос – розова ивица, която се вижда зимно време, понякога свързана и с
разгонването при женските или с окучването.
Нарушена – когато цветът на кожната пигментация е смесен с розово, често на
устните.Нокти – ноктите са черни при силно-оцветените кучета. комбинация от
черни и розови нокти е нормална. Черни нокти могат да се появяват при кафеви
кучета.
ОПИСАНИЕ НА МАРКИРОВКАТА
Ирландска – включва маска, бял корем и бели чорапи
Шал – към ирландската маска е добавен шал на врата, от отделно петно до цялостна
ивица или мантия
Пинто, петнист – включва бяло на врата и крупата, обикновено и по хълбоците.
Може да описва и бяло куче с петна на ушите. Тук се включва и разновидност splashed
(т.е. "оплисканост"), където петната са големи и по-скоро може да
се говори за шалово куче с бели ивици и по гърба и крупатаРазширено-бяло - кучето
е изцяло бяло, с черна или кафява пигментация; обикновено по ръба на ушите се
забелязва "оригиналният" цвят на мантията, каквато би била, ако не
отсъстваше
ОПИСАНИЕ НА ОЧИТЕ
Кафеви – от тъмни до светли, но определено кафеви очи
Кехлибарени – светлокафеви, почти жълти
Сини – бели със син оттенък
Би-колор – по едно око от цвят – кафяво/синьо, кафяво/кехлибар, синьо/кехлибар
Парти (хетероцветни) – части от оцветяването на окото са различни – синьо с
кафяво петно, кафяво със син ръб и т.н.
КОМБИНАЦИИ ЗА РАЗВЪДНАТА ДЕЙНОСТ
При развъждането на хъски има много малко установени правила, понеже сибирското
хъски по стандарт може да бъде произволен цвят и оттенък, включително бяло.
Разнообразието от оттенъци при сибирци с един и същ цвят е изумително, тъй че
рядко се срещат две еднакви кучета. Няма летални или увреждащи цветови гени,
свързани с арктическите породи (такива има при други породи). Развъждането по
цвят е увлекателно и занимателно, но е най-маловажният фактор при създаването
на качествени животни. Голяма част от това е оставена на личния вкус и предпочитания
към тона, маркировката, и истинския цвят. Пълноценна окраска може да се получи
като се използват индивиди без разреждащ фактор и с монохромна козина и пълно
усилване на пигмента по тялото и отделния косъм. Сребърни и сини тонове се получават
като се избягват индивиди с агути-фактор и се използват кучета с ясен чинчила-ограничаващ
ген.
Топлите богати цветове се получават при съчетаване на сибирци с пълно усилване
на агути-фактор и с много червено и жълто по косъма. Деликатните отсенки и типинг
идват от родители със сходно оцветяване. Много внимание трябва да се отделя
на съпровождащите фактори и по-малко на основния цвят, така развъдчикът може
да създаде на практика всякакви оттенъци, каквито желае.
Кафевите и белите (чисто бели, а не изабела или разширено-бели!) са пълни рецесиви.
Кученца с тази окраска се раждат от хомозиготни генни двойки, предавани и от
бащата, и от майката. Изцяло кафяво кучило излиза от две кафеви кучета, но кафеви
кученца могат да се получат и в кучило на черни, сиви или бели със съотнетно
оцветени родители. Просто става дума за съчетаване на два рецесивни гена на
едно място. Най-добрите бели кучета – тези с черна кожна пигментация – се раждат
в кучило с ирландска маркировка и един цветен родител, който носи гена за бяло,
пуснат на чисто бял родител. При тази комбинация средно 50% от кученцата са
чисто бели. Същото се получава и при развъждане на кафяво, когато единият родител
е кафяв, а другият носи рецесивния ген за кафяв цвят.
Сивото е доминантно над основното черно и голям процент от сивите родители дават
сиво поколение. Агути-факторът, допускането на червено и жълто по косъма е доминантен
над чинчила-фактора – забраната на червено и жълто. Пълното усилване на пигмента
по тялото е доминантно над ограничаването му. Пълното допускане на пигмента
по косъма също е доминантно. Цветовите усилители са доминантни на разреждащия
фактор. Късата козина е доминантна над дългата и твърдата – над меката. Черното
доминира кафявото, всички цветове – бялото.Единствената наистина лоша цветова
комбинация е бяло с кафяво; поколението ще има кафява кожна пигментация при
бял цвят, което е позволено от стандарта, но не е особено привлекателно. Самурено
с монохромно черно дава черни кученца с червеникави връхчета на косъма и осветляване,
което също е нежелателно вместо чистото самурено или черно. Пинто с шалово дава
поколение, което е изцяло пинто или шалово, но не се смята за лоша връзка и
всъщност е най-привлекателната и необикновената. Бялото отразява изцяло цвета
и маркировката на партньора, тъй като бялото е пълен рецесив. Разумно е също
да се съчетават слабо-пигментирани по отношение кожната пигментация кучета на
такива със силна пигментация и така да се избягват нарушената пигментация на
устните и клепачите, и розовите носове.
Гените, касаещи цвета на окото, не са били щателно изучавани засега. Изглежда,
че те са със сложно действие. Приема се, че кафявото доминира синьото и би-колор
и парти-оцветяването доминират чистото синьо. Отбелязано е, че куче не може
да произвежда оцветяване на очите по-тъмно от своето; с изключение на синьото.
Кафевите кучета имат или кехлибарени, или сини очи, но никога тъмно-кафеви.
Следва да се подчертае, че при кафевите кучета е най-желателно очите да са с
тона на козината, а не по-светли от нея.
Много накратко казано:
запложданията между две кучета с по 2 кафеви/кехлибарени очи дават 100% поколение
с кафеви и кехлибарени очи и/или някакъв процент кученца с би-колор очи кафяво/кехлибар.
Теоретично е възможна появата на синеоки и би-колор синьо/кафяво очи кученца,
но е очевидно рядка.
запложданията между синеоко куче и такова с кафеви/кехлибарени очи дават приблизително
по една трета кучило с по две сини и две кафеви очи, както и примерно 1/6 от
кучилото съответно би-колор и хетероцветни очи; процентът е различен и в зависимост
от това дали "кафявото" око е наследствено от предишно поколение родители
с по 2 кафеви очи.
запложданията с би-колор по принцип дават процент би-колор очи и основна маса
кученца с цвят на очите на другия партньорзапложданията на куче с хетероцветни
очи задължително дават процент хетероцветни очи у кученцата, също така би-колор
и основна маса кученца с основния цвят на очите на родителя (ако по-голямата
част от окото е синя, тогава кученцата са синеоки).
запложданията между две синеоки кучета дават основна маса синеоки кученца, но
е напълно нормална появата на хетероцветни и би-колор очи, а също и на кучета
с 2 кафеви очи
По принцип от съществено значение е и цветът на очите на родителите на партньорите
(т.е. при куче с кафеви очи, при чиито родители има сини очи, ще дава по-голям
процент сини и би-колор очи от куче с кафеви очи, чиито родители също са с кафеви
очи; куче със сини очи, при което има родител с кафеви очи ще дава по-голям
процент би-колор и кафеви очи и т.н.), а дори и цветът на очите при прадедите.
Приведената тук "статистика" за наследяването цвета на окото е изцяло
изведена от лични наблюдения върху популацията в България и най-вероятно не
е много точна. За съжаление, не сме открили изчерпателни материали по въпроса
нито в интернет, нито в литературата за породата, макар че най-вероятно съществуват
и такива статистики.
Следва да се има предвид обаче че, както и при "развъждането по цветове"
на козината, цветът на окото е дори не второстепенен, а третостепенен въпрос
при развъдната дейност и е много по-важно да получите кученца с правилна анатомия
и съответстващи на стандарта, отколкото такива с определен цвят и отсянка на
козината или с конкретен цвят на очите.